Не е необходимо здрав човек да се притеснява за алкално-киселнинния си баланс и за това, какво яде и как то ще му се отрази върху тялото, ако създаде правили навици за хранене, които включват:

1. Дисциплинирано хранене. - Умерено като количество, бавно, спокойно и мълчаливо хранене. Спокойствието и стреса отдавна са доказали своето положително и отрицателно влияние както върху храносмилателната ни система, така и върху имунитета, оттам върху цялостното ни здравословно състояние. Елиминирането на стреса и запазването на спокойствие, независимо от обстоятелствата и състоянията в които се намираме, не само по време на хранене, но и въобще, са може би едно от най-важните неща в нашия живот. Умерените количества храна, също отдавна са доказали благоприятното влияние върху здравето и продължителността на живота на човек. Не бива да забравяме обаче, че умерено хранене, означава и достатъчно по количество. Редовното недохранване, може да доведе до също толкова неприятни и хронични заболявания както и преяждането.
2. Правилен режим(интервали) на хранене

3. Изключително разнообразна храна, с преобладаващо наличие на пресни плодове и зеленчуци. Прост пример за разнообразно хранене е Принципът на дъгата*. Разнообразната и свежа храна е абсолютна гаранция за нашето здраве. Разбира се това не означава, че човек трябва да прекали с експериментирането на различни видове храни, особено такива които са екзотични и малко познати за неговата храносмилателна система. Човешката храносмилателна система притежава автономна нервна система, чиято задача е да помни как да преработва храните и какви ензими са нужни за тяхното усвояване. Поради тази причина всяка нова храна се приема постепенно и внимателно, по примера на захранването на пеленачетата. Тук обаче, хората страдащи от различни хронични заболявания, са длъжни да знаят какви храни е нужно да отбягват и с какви могат да ги заместват, за да не навредят допълнително на тялото си.

   Наличието на пресни и сурови продукти в хранителната ни диета е задължително, поради наличието в такива храни на ценни ензими, които допълват нуждите на храносмилателната ни система и като цяло на организма ни от тях. Ензимите са живи биохимични фактори, които активират и осъществяват всички биологични процеси в тялото, като храносмилане, нервни импулси, детоксикация, функциониране на ДНК/РНК, възстановяване и лечение на тялото и дори мислене. Способността на тялото да произвежда ензими не е безкрайна. Това означава, че на биологично ниво нашето здраве и дълголетие зависят от начина, по който използваме и попълваме ензимните си ресурси. Тук е хубаво да напомним, че общата скорост на ензимно катализираната реакция зависи от много фактори като температура, концентрации на реагентите, присъствието на инхибитори и т.н., между които не на последно място е и pH на средата.

4. Просто(разделно) хранене - само месо или риба със свежи зеленчуци, хляб или зърнени храни със свежи зеленчуци, ориз или картофи със слатаи, само плодове, само мляко и млечни продукти с някой видове свежи зеленчуци, като зелените салати и краставиците или плодове, които не съдържат голямо количество въглехидрати, като горските плодове примерно и т.н. По възможност храната да е сурова, варена или приготвена на пара. Когато човек се храни просто или разделно, неговата храносмилателна система отделя по-малко енергия за храносмилане, както и успява много по-добре и ефикасно да усвои храната. В следствие на което не само сме по-здрави, но и много по-енергични. Важно е обаче да се знае, особено за хората предпочитащи вегетарианската храна, че правилната комбинация на храните е от огромно значение за усвояването на жизнено важни незаменими аминокиселини и минерали, като Ca, Fe, Mg, Na, K, P, както и правилната обмяна на веществата. Съществена роля за това играят пробиотиците, витамините (групата B1-12, D, C) и добрите моно и поли ненаситени мазнини (омега 3, 6 и 9 мастни к-ни в отношение 1:1:2), които разтварят и транспортират до клетките на организма голяма част от витамините и минералите в храната. Затова когато комбинираме храни е хубаво винаги да сме сигурни, че си набавяме в достатъчно количество от тези жизненоважни за нашето тяло компоненти. Когато говорим за мазнини в храната обаче, трябва задължително да се избягват транс мазнините, хидрогенираните и частично хидрогенирани масла, като маргарина, които са абсолютно изкуствено създадени и не съществуват свободно под никаква форма в природата!

   Опасностите от транс-мазнините са много, включително неспособността на организма да усвоява полезните мазнини. Хидрогенираните транс-мастни киселини трудно или въобще не се разтварят, натрупват се в организма и увреждат кръвоносните съдове, нарушават метаболитните процеси на клетките и ги лишават от защитните им, присъщи функции, което позволява на алергени, канцерогени и други вредни вещества да им влияят по-силно. Това довежда съвсем естествено до множество заболявания, като затлъстяване и по-бавен метаболизъм (метаболитен синдром), диабет, смущения на щитовидната жлеза, сърдечно-съдови и автоимунни заболявания, повишаване на нивото на лошия холестерол, артрит, има съмнения за рак и др.

5. Прясна и екологично чиста храна. Приемане на максимално пресни и свежи храни, със сигурен произход и ясен състав. По възможност без наличие на пестициди, големи количества нитрати, нитрити, консерванти, оцветители, стабилизатори и т.н. Тук е хубаво е да се знае, че има и някой сравнително безобидни химически вещества, които се използват при производството и съхранението на храни. Такива примерно са Медния сулфат (Син камък), който се ползва при пръскането срещу вредители по плодовете и зеленчуците. Солта(NaCl) и калиевият сорбат (Е202), които се използват за консерванти и стабилизатори. Сорбатът е безвреден от токсикологична гледна точка. Смята се за безопасен и нетоксичен, с допустима дневна доза 12.5 mg/kg. Все пак, той би бил мутагенен (предизвикващ генетични мутации), асоцииран с нитрити при отсъствие на достатъчно количество на аскорбат (Е301), което е натриева сол на витамин С. Натриевият аскорбат се използва като подобрител в хлебопроизводството и като регулатор на киселинността. Това е силен антиоксидант, който предотвратява развалянето и окислението на мазнините и също е сравнително безвреден, но за хора които не страдат от заболявания на бъбреците и пикочните пътища, защото оксаловата киселина може да предизвика образуването на камъни. Има и други такива сравнително или напълно безвредни вещества, които наред с по-вредните неотменно присъстват в съвременната хранителна промишленост. Те могат да се проверят в списъка на така наречените Е-та (PDF файл, 227 KB, взет от http://bezpeleni.info/).
6. Хранене съобразно сезоните - Лятото имаме нужда от вода и соли, които губим с дишането и потенето. Тогава се намалява консумацията на тежки месни храни, а се увеличат зеленчуците и плодовете, които съдържат повече вода и действат разхлаждащо. Зимата естествено нуждата от протеини и мазнини е по-голяма, за да си осигурим нужното количество енергия и да се топлим.
7. Добре сдъвкана храна. Храната се сдъвква според вида и (25-50 пъти), важното е накрая, преди да я погълнем да е станала на финна каша, добре размесена със слюнка, която съдържа важни храносмилателни ензими - α-амилаза, лизозим, липаза и малтаза, както и антибактериални съединения - тиоцианат, водороден пероксид, отделителен имуноглобулин-А. Друго много характерно и важно за слюнката, когато говорим за алкално-киселенинен баланс, е нейното pH, което е близко до това на кръвта ~ 7.4, което позволява на слюнката да регулира киселинността на добре сдъвканата храна и да я прави близка по стойност с тази на кръвта, респективно тъканите на тялото, което е много важно, особено за хора страдащи от гастрит, язва, рефлукс и други болести на стомаха и дванадесетопръстника, причиняващи парене, болка и киселини. Внимателното сдъвкване на храната също така способства за по-доброто усвояване на други важни за нас ензими, които си набавяме чрез храненето.
8. Разнообразни източници на вода, както и достатъчно количество сол. Редуване на изворна с минерална вода или само изворна вода(с pH ~ 7.5 - 7.8), но да сме сигурни, че си набавяме с нея достатъчно количествa Na, Mg, Ca, Fe, К, Cl и I; Водата е хубаво да се пие 30-15 мин. преди ядене и 3 часа след него. На здрав човек нормално му е необходимо да пие около 1,5 - 2 л. вода на ден, лятно време поне с половин литър повече, останалите количества вода нужни на тялото, организма си набавя чрез храната. При разграждането на храната и превръщането и в енергия, заедно с C0₂ се отделя и вода, като един от отпадните продукти при този процес.
   Добре е да се има предвид, че солта - NaCl(KCl, CaCl₂), основна съставна част на клетките в организма, има важна роля за всички нейни жизнени процеси, както и за водния и алкално-киселинния баланс в тялото. Тя колкото може да бъде вредна ако прекалим с нея, толкова е и жизненоважна за нас. Нарушаването на водния баланс на тялото може да доведе до подкисляването или алкализирането на кръвта и клетките на организма, което може да доведе до сериозни нарушения в обмяната на веществата, както и някой автоимунни заболявания, включително диабет. При липса на сол, която освен друго е нужна за задържането на водата в клетките, може тялото да започне да се самоизяжда, за да си набави нужните количества. Ето защо тялото освен от вода има и нужда от около 2.6 - 4.8 г. сол на ден, които основно се набавят чрез храната, но може да си набавяме при нужда и чрез прием на минерална вода, или като добавяме по около половин чаена лъжичка сол на всеки половин или един литър нормална вода.

Когато се храним добре и разумно, за всичко останало ще има грижа тялото, стига да му се даде необходимата възможност. То има невероятната способност да се саморегулира и самолекува. Разбира се ако вече страдаме от някакво заболяване е добре да сме по-взискателни към това което ядем и вкарваме през устата си, защото в тези случаи храната може да бъде както лекарство така и отрова.

Внимание: тази статия не бива да замества консултациите с лекар, когато това е необходимо!

Здравословното хранене може да се осъществи успешно, ако ежедневно следвате простото правило на дъгата. Представете си цветовете на дъгата, а след това помислете кои плодове и зелечуци отговорят по цвят на тях. Със сигурност няма да успеете всеки божи ден да приемате храни от червеното до лилавото, но спазването на този принцип в най-общи линии ще допринесе за здравословното ви хранене:

• Червено – ябълки, череши, вишни, ягоди, диня, червени картофи, домати, червени боровинки
• Оранжево – портокали, праскови, сладки картофи, моркови, тиква, мед
• Жълто – банани, пресен фасул, круши, лимон, картофи
• Зелено – авокадо, зелен боб, тиквичка, манго, папая, тиквени семки
• Синьо – боровинки
• Лилаво – грозде, патладжан, сливи

Към това добавете всички видове билки, също така зърнени храни – пълнозърнести хлябове**, спелта(лимец), ръж, ориз или пълнозърнести каши, както и протеини – пилешко месо, риба, кисело мляко, яйца или леща, сусам, тофу, гъби и т.н. – това е всичко, което ви е необходимо за дневното меню със здравословна и пълноценна храна.

Американски учени са установили, че пълнозърнестият хляб е най-полезен, стига да е приготвен правилно. По-рано учените смятали, че млечните продукти са няколко пъти по-полезни от хляба, но според последните изследвания хлябът, направен от брашно от покълнала ръж, пшеница(най-добре лимец) и бобови растения, е най-полезен за организма. Той е с висока хранителна стойност, а покълналите зърна съдържат по-малко скорбяла, което помага на организма да усвоява храната по-лесно. Учените твърдят, че яденето на такъв хляб предпазва и от развитие на рак.